Всички вариации на филми и статии за историята на Стийв Джобс извеждат един парадоксален извод за личността на технологичната икона – той е креативен гений и тормозещ нарцис. Подобно на много нарцисисти, той е склонен към емоционални изблици, последвани от постоянна мнителност в собствените си възможности и, като резултат, натиск върху околните. Много хора очакват брилянтната креативност да е последвана от твърд характер. Но трябва ли резултатите да са извинение за малтретирането?

Не. Дори най-брилянтният ум може да намали темпото и да обуздае патологиите си, които ощетяват околните. Не винаги трябва да натискаме спусъците на собствените си емоции.

Всеки от нас си има спусъци, които, ако бъдат натиснати, отключват тъмната ни страна. Питаме се: „Защо правя така?“ Още по-чувствителни сме, когато сме под стрес. С наближаването на крайните срокове, балансът ни се срива като нестабилен рафт. Лабилните ни нерви ни правят по-податливи на външни фактори и отключването на нежелано поведение е все по-често явление. Стийв Джобс осъзнава много късно в своя живот, че унизителното му поведение към другите е било много повече от необходимото.

Нека видим уроците, които Джобс не последва.

 Разграничете несъгласието от отхвърлянето

Ако сте склонни да приемате различията в гледните точки като лично отхвърляне и отговаряте на тази ситуация със себезатваряне, болка или пасивна агресия, осъзнайте, че това са нормални ситуации на сблъсък на различни възгледи. Наблегнете на въпроса защо интерпретирате разногласията като лично отношение  или като нечестна критика на вашите умения. Да сте малко по-дебелокожи и да възприемате различията не е лоша концепция. Позволете на разногласията да провокират любопитство и открийте възможности идеите ви да бъдат дори по-добри.

Не възприемайте конфронтациите като предизвикателства

Когато се сблъскат с тяхната собствена грешка или с грешките на другите, с недоволството на екипа си или това на шефовете, много лидери инстинктивно го тълкуват като сурова преценка или неподчинение, завързани с отбранително поведение или гняв. Те стават пренебрежителни, дори обвиняват последователи си в нелоялност.

Несъвършенството и отчаянието са част от живота. Ако сте лидер, те ще ви следват – често по несправедливи причини. Ако хората се конфронтират с теб с раздразнение, бъдете благодарни. Приветствайте ги. Запазете спокойствие и слушайте. Не се защитавайте и не правете нищо, което би оронило техните чувства и разбирания. Когато бурята утихне, можете да подемете по-продуктивен разговор и да намерите път едни към други.

Разграничавайте себесъмнението от самобдителността

Много талантливи лидери всъщност са дълбоко несигурни, склонни да се съмняват в ефикастността на собствения си талант. Те непрекъснато се сравняват. В напрегнати ситуации те се страхуват, че другите ще подкопаят успеха им. Съмнение в себе си в малки дози е здравословно – предотвратява високомерно поведение. Но приемете, че всеки е несигурен в себе си. Да сте уязвими спрямо околните вместо да се прикривате всъщност ви прави много по-истински. Прегърнете крехкостта си вместо да я прикривате и ще видите как другите ще бъдат по-уверени във вас.  

Превод от Forbes.com