И децата, и възрастните обичат курабии. И децата, и възрастните обичат приказки, но вторите рядко си признават. А нужната мотивация се постига по-трудно, защото при порасналите деца незадоволените потребности са от друго естество. По тази причина за основни мотиватори на възрастния индивид, който ще се зачуди дали да дочете материала или не, ще кажем, че добиването на знание за факторите, които повишават мотивацията на работното място, може съвсем да не оправдае очакванията за скучно и познато. Особено когато нестандартно е свързано с историята на една курабия.  И понеже историите с поуки обикновено започват с „имало едно време“…

Пекарна. Разположена е на шумния булевард, по чийто тротоар всяка сутрин преди и около 9 часа се разминават забързани работещи хора. Едни се спират пред витрината на пекарната, други продължават, а трети само отправят весел поздрав на усмихнатия пекар. Да, пекарят е усмихнат. Не е случайно, той е щастлив човек, защото всеки ден от малкото му магазинче излизат десетки доволни клиенти. Кой не би бил горд с подобен успех? Тук е моментът да кажем, че г-н Пекарят живее скромно, но мотивацията му да поддържа малкия си бизнес е породена най-вече от удовлетворението, похвалите, сутрешните поздрави на редовните клиенти. Той си няма екип от служители, но пък има екип от вкусни тестени изделия. От заглавието се досещате, че герой в приказката ще бъде курабията, която през цялото време на разказа бихме могли да асоциираме с „работещо лице“.

И така, представете си курабията, наредена до още дузина, а под и над нея – тави с козунаци, банички, понички и други работещи лица. Цяла фирма служители.  Курабията, като повечето други служител, си мислеше, че ако струваше повече, щеше да стои още по-гордо на рафта, а тогава щеше да може  да се погрижи и за състава си – да си набави повече захар и портокалови корички. Колко би била доволна! Пекарят повиши цената й.  За кратко курабията беше доволна, но скоро отново стана тъжна и невзрачна. Този път я тормозеха сумите, които пишеше на табелките пред нейните колеги. Чувството, че е недооценена отново я налегна, а субективните сметки, които правеше и непрекъснатото сравнение с останалите тестени изделия, дори с останалите курабии, заемащи нейната позиция, унищожаваха мотивацията й. Искаше справедливост и да се почувства значима.

Г-н Пекарят беше мъдър човек. Той едва ли някога беше чел книги за лидерско поведение, но и нямаше нужда от тях, защото притежаваше вродено чувство за лидерство в пекарския бизнес. Той беше заразителен със своя ентусиазъм, весел нрав и енергичност и можеше да влага вдъхновението си в работата с всяка една курабия. Отнасяше се с доверие и уважение към цялата си рота служители, които наричаше свои приятели. Даваше идентичност на всеки от тях, собствено име и винаги слагаше нещо малко, но различно в състава на всеки тестен продукт. Отделно от това, за всеки вид изделия беше съставил набор от цели, свързани с качеството, външния вид, цената, рекламата. Той не просто вършеше нещата правилно, а вършеше правилните неща, би казал специалиста в областта на лидерството Уорън Бенис.

И в хода на търсене на правилните подходи в работата на тестения си екип, пекарят беше забелязал унинието на курабията. Той не пренебрегна това, нито го взе за наглост, предвид скорошното повишение, а напротив – потърси отговор на въпроса „Защо?“. Какво и защо прави курабията демотивирана? Взе мъдрото решение да не повишава материалната й стойност отново, а вместо това да добави стойност към усещането й за потребност, полза и получаване на заслужените внимание и поощрение. Всъщност, предприе мерки спрямо всички свои служители – премахна табелките с цени пред всеки от тях, за да не се дразнят помежду си, сложи нови с имената на всяко тестено изделие, както и с това какви продукти съдържа и колко високи са вкусовите му качества. Постави всеки служител в негова собствена картонена кутийка, която да го отличава от останалите и да му придава индивидуалност. Цялата положена грижа направи служителите по-уверени в себе си, даде им да разберат, че цифрите не са всичко, което могат да получат в замяна на добре свършената работа. И все пак добрият пекар повиши цените, защото всички мерки, които взе, за да се чувстват служителите му по-добре, значително повиши производителността и успеха на фирмата.

Започна да почиства по-често стъклото на витрината, за да се виждат по-добре изложените вкусотии, а всяка седмица излъчваше измежду работниците си „служител на седмицата“ – онзи, който беше успял да спечели в най-голяма степен доверието на хората и да им донесе най-много наслада. Е, имаше справедливост и обич във взаимоотношенията. С всеки изминал ден пекарната ставаше все по-посещавано и уютно местенце, а нейните служители ставаха все по-добри, защото благодарение на правилните решения, които осъществяваха съвместно с лидера си – г-н Пекар, те имаха възможност за развитие.

А курабията беше щастлива и работлива. Хващаше окото на минувачите и вече все по-малко гледаше в чуждата паничка. Всъщност за нея вече имаше само 2 панички в пакарната – нейната, картонената, и общата, в която грижливо бяха подредени кутиите на всички служители.

И понеже историите с поуки обикновено завършват с „и заживели дълго и щастливо“, ще кажем: и заработили мотивирано и успешно.

А вие имате ли курабии на масата в офиса? Може би лидерът ви все още не се е досетил, че са доста добър мотиватор.